Да си простим

Ще можем ли да си простим:
Че оставихме да заглъхнат виковете ни
И да оглушеят площадите
Че не посмяхме да бъдем докрай свободни
И нови и истински
Че отгледахме децата си насред подвижни пясъци
(а продадохме въжето, с което да ги върнем и спасим)
Че вместо да лекуваме, отваряме нови рани -
в Земята, в обществата си, в сърцата си...
Ще можем ли да си простим, че не успяхме
да сме най-добрите себе си,
И пак със себе си
Ще можем ли да заживеем?