Корабът на Тезей
Спомените са истории, които от време на време си разказваме, за да пазим илюзията си, че сме трайни същества. А всъщност при всяко следващо разказване - което за свое успокоение наричаме припомняне - подменяме дъска, греда, въже или платно... И този кораб вече не е същият, реката, по която ще отплува, е вече друга, а тялото на капитана, застанал зад руля, не съдържа вече нито една молекула вещество от онзи, стоял тук при най-първото вдигане на платната.
Mожеш ли да видиш спомен? Можеш ли да усетиш, помиришеш, чуеш, вкусиш вече преживяното? И светът, и аз, и всяко днес и всичко в него още утре ще бъдем само разказаното в спомените.
Още утре мога да се съчиня. Отново.
