Налага се преди да разкажа за тридневното виенско приключение, да направя крачка назад и в интерес на наистина немногото си читатели, които не са изключително осведомени чрез Фейсбук за всичко случващо се, но също така и в интерес на собствената си измъчена памет, да споделя ето тази снимка:
На 24 май, на последния абитуриентски бал, на който имах честта да присъствам, г-н Младенов - класен ръководител на 12.а клас - носеше избродирана от мен, с всичката ми любов, кенарена риза. Моделът е на автентична шевица на мъжка риза от село Линево, Ломско, и беше избран от г-н Младенов измежду три предложения на автентични български народни шевици.
Вероятно това съобщение трябваше да бъде направено на страничката ДЕЛА, но тъй като подозирам, че тя рядко се радва на читателски посещения, избрах да го поставя тук.
:)
Виена, I част
И така,
Малко след като отмина голямото чудене за коледните подаръци, ме налегна голямото умуване за предстоящите рождени дни в семейството. И най-вече за най-големия рожден ден - мамината 70-годишнина. Не помня точно как се е формирала идеята, но някак винаги съм знаела, че искам, че трябва да се впусна в някое, макар и малко по мащаб, приключение с мама - само ние двете. Мама никога не беше напускала пределите на Родината. Никога не беше летяла със самолет. А винаги е била един своеобразен малък explorer - и с професията си на геолог, която я е отвеждала във всякакви странни дупки, и с не докрай реализирания си пътешественически дух, и с природното си естествоизпитателско любопитство. Идеята беше следната: мама си избира една от трите дестинации - Прага, Будапеща или Виена, и когато времето е подходящо (нито студено, нито горещо) отиваме двете на тридневно запознанство с избрания град. Нарочно исках да отидем някъде, където не съм била преди, но много искам да отида. Защото не исках да се чувствам и държа като екскурзовод, а исках едновременно да правим малките си открития. Никак не беше трудно да изберем подходящото време - ясно беше, че ще е юни. А като ще е юни, поне да е и моят подарък за рождения ден!
14 юни
Няма връщане!
- Виж, Терминал 2 прилича на самолет.
- Така ли?! Ако не ми беше показала, изобщо нямаше да забележа.
(Боже, викам си, не мисля, че това е подходящото отношение...)
През летищните формалности: лека паника, време да се ориентираме и всичко е наред.
Мама седи до прозорче и се любува на гледката. Летенето не й се отразява никак зле. Не й се отразява никак.
Въпреки опасенията, които ме бяха завладели, придвижването до наетата квартира се оказа неочаквано лесно. А местоположението й с всеки изминал ден се доказваше все повече като безупречно.
Виена ни се разкриваше постепенно. По време на първата, опознавателна, разходка ни впечатлиха Votivkirche, университетът, паметник срещу него, интересна замъкоподобна сграда, която не разбрахме каква функция изпълнява, цветна градинка между уличните платна, голямо оранжево цвете скулптура край канала. В далечината се мяркаха части от покриви, които обещаваха, че предстоящите дни има какво да ни покажат.
А, да, и започва Световното по футбол!
... to be continued...
:)
