Виена, II част
15 юни
След като снощи приключих писането, малко се подразних от собственото си неведение относно предназначението на замъкоподобната сграда. Затова днес проверих в GoogleMaps като каква ще е тая огромна тухлена постройка с три вътрешни двора, че и кули, и бойници... Оказа се, че е Министерството на отбраната! (Мамо, казах ли ти, че не може просто така да си влизаш в двора, защото било отворено!!!)
Надписът на фасадата - MDCCCLXIX, вероятно означава годината на построяване. Значи както повечето интересни сгради тук, и тази е издигната по времето на Хабсбургите.
Петъкът беше предварително определен за по-далечните от набелязаните места за посещаване: двореца Шонбрун, Дунава, Пратера. Идеята беше да вместим всички забележителности, до които се пътува с градския транспорт (Wiener Linien), в единствен ден, за който се снабдихме с 24-часови карти, а за последните два дни да оставим местата, които отстоят на пешеходно разстояние от квартирата. Тоест всичко в "Стария град".
Тук дължа кратка бележка по отношение на организацията на градския транспорт. Това беше едно от големите ми притеснения, свързани с пътуването. Напълно неоснователно, както се оказа. Виена има много добре развита транспортна мрежа, разчитаща основно на влаковете - подземни (метро), наземни (трамваи) и крайградски (S-Bahn) - но също и с много автобусни линии. Има нощни линии, за които картата за 24, 48 или 72 часа важи. Абсолютно лесно и надеждно е купуването на превозни документи от автоматите на спирките и станциите на метрото. Превозът от и за летището също е много добре уреден, като има различни възможности от гледна точка на цени, бързина, вид транспорт. В метрото няма прегради, които да се отварят чрез билет. Има само надпис, който казва нещо като "след тази линия - само с билет" и сини апарати, в които трябва да си валидираш билета (тоест да получиш върху него печат, удостоверяващ кога и къде си започнал пътуването). Обаче можеш да си купиш и вече валидиран билет или карта. Ние използвахме апарат за валидиране веднъж, а за целия си престой в града не видях някой друг да използва такъв.
И така, с метрото от станция Шотентор до станция Шонбрун се придвижихме за около 20 минути. Тръгнахме доста рано, защото очаквах, че ще трябва да чакам на опашка за входни билети. Нищо подобно! Имаше 4 или 5 каси, от които работеха 2, но и за тях нямаше достатъчно клиенти. Явно повечето хора си купуват билетите онлайн, а сигурно и многобройните групи (предимно азиатци) постъпват така. Касите отварят в 8.00, а ние бяхме пред тях около 8.20 ч. На билетите ни пишеше, че трябва да влезем в 8.39 ч. Бяхме се запасили с вода, сандвичи и чери домати и възнамерявахме да прекараме почти целия ден в пределите на дворцовия комплекс.
В цената на билета е включен аудиогид или книжка с информация - по желание. Ние си избрахме екскурзовод англофон за мен и рускоговорещо аудио за мама. Аудиогидът прилича на телефонна слушалка, която си овесвате на врата, като в залите има стикери с номера, който трябва да наберете, за да чуете информацията за съответния експонат или зала. Много е удобно. Можете да прослушвате записите колкото си искате пъти. С мама често сравнявахме чутото на руски и английски, а когато имахме разногласия, слушахме пак. Вътре в двореца не може да се снима. Разглежда се само първият етаж. Цялата обиколка ни отне около 2,5 часа.
Всичко беше изключително впечатляващо, но все пак:
Във всяка стая, зала, кабинет, спалня има поне по един часовник. Изящен.
В стаята, където Сиси е приемала посетители, има часовник върху писалище с огледало, който е изработен така, че отражението на гърба на часовника в огледалото да показва същия час, който показва и предният циферблат на часовника. При това двата циферблата не са еднакви, а този в огледалото е с доста по-изчистен дизайн.
Дворецът е снабден с електрическо осветление още от началото на 20. век. Според аудиогида - в 1904 г.
Залите на двореца са свидетели на важни исторически събития, включително от 20. век - срещата между Дж. Ф. Кенеди и Никита Хрушчов на 4 юни 1961 г.
Този дворец пази несметни богатства на империя, владяла половин Европа и не знам още колко други територии, на династия, властвала от 13. до 20. век. И все пак мерките за сигурност (каквито, вярвам, е имало) са или съвсем несъразмерно скромни, или съвсем модерни и дискретни. За 2,5 часа вътре видяхме само две служителки на музея. И тяхната задача беше да поглеждат кой посетител с какъв тип билет е, за да го насочат към правилното разклонение - левия или десния изход от една зала. Като цяло имах чувството, че съм попаднала в най-доверчивата култура на западната цивилизация.
...to be continued...
:)
И така, с метрото от станция Шотентор до станция Шонбрун се придвижихме за около 20 минути. Тръгнахме доста рано, защото очаквах, че ще трябва да чакам на опашка за входни билети. Нищо подобно! Имаше 4 или 5 каси, от които работеха 2, но и за тях нямаше достатъчно клиенти. Явно повечето хора си купуват билетите онлайн, а сигурно и многобройните групи (предимно азиатци) постъпват така. Касите отварят в 8.00, а ние бяхме пред тях около 8.20 ч. На билетите ни пишеше, че трябва да влезем в 8.39 ч. Бяхме се запасили с вода, сандвичи и чери домати и възнамерявахме да прекараме почти целия ден в пределите на дворцовия комплекс.
В цената на билета е включен аудиогид или книжка с информация - по желание. Ние си избрахме екскурзовод англофон за мен и рускоговорещо аудио за мама. Аудиогидът прилича на телефонна слушалка, която си овесвате на врата, като в залите има стикери с номера, който трябва да наберете, за да чуете информацията за съответния експонат или зала. Много е удобно. Можете да прослушвате записите колкото си искате пъти. С мама често сравнявахме чутото на руски и английски, а когато имахме разногласия, слушахме пак. Вътре в двореца не може да се снима. Разглежда се само първият етаж. Цялата обиколка ни отне около 2,5 часа.
Всичко беше изключително впечатляващо, но все пак:
Във всяка стая, зала, кабинет, спалня има поне по един часовник. Изящен.
В стаята, където Сиси е приемала посетители, има часовник върху писалище с огледало, който е изработен така, че отражението на гърба на часовника в огледалото да показва същия час, който показва и предният циферблат на часовника. При това двата циферблата не са еднакви, а този в огледалото е с доста по-изчистен дизайн.
Дворецът е снабден с електрическо осветление още от началото на 20. век. Според аудиогида - в 1904 г.
Залите на двореца са свидетели на важни исторически събития, включително от 20. век - срещата между Дж. Ф. Кенеди и Никита Хрушчов на 4 юни 1961 г.
Този дворец пази несметни богатства на империя, владяла половин Европа и не знам още колко други територии, на династия, властвала от 13. до 20. век. И все пак мерките за сигурност (каквито, вярвам, е имало) са или съвсем несъразмерно скромни, или съвсем модерни и дискретни. За 2,5 часа вътре видяхме само две служителки на музея. И тяхната задача беше да поглеждат кой посетител с какъв тип билет е, за да го насочат към правилното разклонение - левия или десния изход от една зала. Като цяло имах чувството, че съм попаднала в най-доверчивата култура на западната цивилизация.
...to be continued...
:)
