... и на Ботев, и на загиналите...
...че и на един куп рожденици: кой - специален, кой - случаен...
 |
| Тази година зарята на 27 май на Козлодуйския бряг беше поразителна! |
1 юни
ВЧЕРА наистина имах чувството, че празникът е и мой.
Един ден, когато порасна, искам да стана дете!
Не е вярно, не искам. Но не искам и "като порасна да стана пенсионер", както пък твърдеше един 13-годишен бивш мой ученик :)
Много е прав Георги Господинов, като говори за "единствената истинска родина, която сме имали - тази на детството". И аз се чувствам такъв емигрант. Даже изгнаник, доколкото напускането й не става съвсем доброволно :)
Че може да е празник "на всички, запазили нещо детско в себе си - мечти, невинност, дързост...", ми изглежда логично. (Поне толкова, колкото и 8 декември може да е празник на всички, които някога са били студенти.) Но тези, които могат да си позволят да пазят в себе си детската нетактичност (Мамо, на тоя чичко къде му е косата?) и жестокост (Виж, жабата скача и на три крака!), са или забравили да пораснат откачалки, или изтънчени познавачи на детската същност. (Ах, струва ми се и в двата варианта - твърде опасни екземпляри.)
Нашата развита бяла западна култура дотолкова е фетишизирала детството и децата, че повечето родители изобщо не успяват да се запознаят с истинската човешка същност на наследниците си. Или отказват да я приемат, когато им бъде натрапена от обстоятелствата. С това им пречат те на свой ред да опознаят себе си, да се приемат като цялостна личност, да станат пълноценни възрастни. Ние сме свръхзащитаващи, свръхнаправляващи и свръхзаблудени по отношение на: 1. какви са днешните деца и младежи и 2. каква е нашата роля в живота им. А това не носи хармония и щастие, нито дори баланс, в отношенията ни.
2 юни
Днес случайно чух по радиото не една анкета с граждани, с младежи, с деца: какво е за вас Ботев? какво празнуваме днес? и т.н. кухи въпроси. И се наслушах на клишета и заучени фрази, преливащи от медийното пространство право в къщите и умовете на хората. И оттам - хайде пак в медийното пространство, посредством анкета, дето всеки се сеща какво се очаква да кажем в отговорите.
Хубаво е да сме патриоти. Ние помним, ама младите не знаят. Ботев е всичко за мене! Повече трябва да ги учат в училище на родолюбие. Прекланяме се пред свободата (!?)
А после половин година ще се хвалим, "че са ни давали по радиото".
