Върви, народе възродени!
Сякаш вчера си говорехме за първоаприлски шеги, а ето - вече е 24 май. Най-хубавият празник!
Мисля, че всеки, който някога е ходил на училище, се чувства съпричастен към чудото, чествано на този ден. Всеки, който някога е отварял книга, за да потъне в нейния свят на другост, съзнава, че е богат с вълшебства, които никой не може да му отнеме.
Вярвам, че моментът, в който човек се осъзнава като словесно същество, е моментът, в който той се отграничава от заобикалящия го свят и придобива "човешкост". И че "перото е по-силно от меча" също вярвам - поне в света на човеците.
Надявам се всички онези младежи, които днес крещят по улиците, повече или по-малко ентусиазирано, 1,2,3,...,11,12!, да си тръгват от своите 12 училищни години с поне един научен урок - че можем да сме всякакви, да искаме от живота си какво ли не, но имаме за свой най-важен дълг да опазим човешкото, да го пренесем през трудностите, с които ни срещат направените от нас житейски избори, да го предадем на идващите след нас: да останем словесни и смислени.
