Подходящ може да бъде, разбира се, само цитат от Шекспир (днес е неговият ден!), а колкото до писането - в последната седмица на мълчание събрах разнообразни мисли и впечатления, някои от които съм готова да споделя. :)
 |
| Място, където никога преди не съм била (вкл. в нито един предишен живот) |
В нов град с нови хора.
Това за мен е рядко приятно преживяване. И сега беше - въпреки снега, зимните температури, наложилата се смяна на първоначалните планове за дълъг и изтощителен велоуикенд.
Обичам малките планински градчета и първата ми среща с Етрополе затвърди тази любов. За щастие никой от спътниците ми не си пада по разглеждане на музеи (ха-ха, все така се случва) и това ми даде време насаме с експонатите на местния музей, а също и възможност да поскитам по улиците на градеца съвсем сама, с широко отворени очи и въображение.
Какво най-много ме впечатли в градския исторически музей?
1. Сградата е сама по себе си красив експонат.
2. Имат много интересна сбирка за просветното дело, която включва: първата аритметика, печатана на новобългарски с "граждански шрифт", каквото и да значи това; учебник по физика от средата на XIX век; учебник по антропология "или устройство на човека" горе-долу пак оттогава; свидетелство за завършен първи клас (или отделение?) на жена с мнооого смешно име (което за съжаление забравих), където видях оценки Мн.добър 5+ и Мн.добър 51/2 (не, не е грешка! - имаше и Отличен 6).
3. Една от залите беше само с дарени експонати, единият от които - портрет на поета Христо Ясенов. Така разбрах, че е родом оттам (или си припомних, не съм сигурна). После видях и бюст-паметника в градинката през улицата, сякаш сложен там за потвърждение на думите на уредничката.
4. Жената беше много отзивчива и отговаряше на всичките ми въпроси. Вярно не много изчерпателно, но и без намек за "поръчай си беседа", което сме виждали по нашия край. :(
5. Имаше експонати от зората на местната земеделска кооперация - първите години на XX век. Удивих се, че производителите на масло са се старали да придават на продукта си добър търговски вид, като са си изработвали дървени калъпи с резбовани флорални мотиви. Иска ми се да мога да си купя пакетче масло с релефни изображения на цветя и птици - или дори на геометрични фигури - вместо днешните безлични паралелепипеди. Имаше и карта на търговските връзки през Възраждането - доста са пътували хората.
6. Когато стигнах до освободителните борби, тайните комитети (този в Етрополе си имал псевдоним - Бочукооглу), обраната поща в Арабаконак, Апостола, отнякъде се мярнаха думите, че залавянето му трябва да тежи на съвестта на етрополските деятели. Изведнъж ми се прииска веднага да изляза навън, да вдишам хладния планински въздух.
И вървях по улиците и ми беше толкова мъчно за тези малобройни хорица, които срещах. За странно изглеждащия дядо, застанал сякаш на пост до войнишкия паметник на централния площад; за нито младата, нито стара жена без връхна дреха, която забързано бута празна детска количка за близнаци с тъмночервена тапицерия; за самотния мъж на масата пред кварталното гаражно кафене, който седи с празен поглед пред изпитата чаша и не пуши; за няколкото мъже в същото това кафене, които пушат толкова много, че вътре едвам се диша и почти не се вижда; за няколкото циганки, подпрели метлите и поседнали на пейките до Христо Ясенов в градинката със запалени цигари, които и представа си нямат, че ми пречат да си направя селфи с белия монумент.
Какво друго?
Видях часовник, който се движи обратно на часовниковата стрелка!
Установих, че мога да играя Дайчово хоро.
Прекарах си чудесно в компанията на приятни хора.
(Все още не мога да кажа обратното)
:)
