Всичко, което има начало, има и край. Столетното ни пътешествие също.
Милано ни изпраща с дъжд и хлад. Утешаваме се, че в това време и да не си тръгвахме, нямаше да има какво да правим.
Набързо щраквам централната гара отстрани, преди да се кача в автобуса (pullman) за летището. Възхитителна и внушителна сграда, която така и не успях да снимам сносно.
Тръгнахме с 10 минути по-късно, защото изглежда чакаха да се напълни автобусът. Освен това, поне 20 минути се въртяхме около летището, докато накрая спряхме пред изхода "Пристигащи". Валеше доста силно без признаци за спиране.Полетът беше обявен като закъсняващ с 15 минути. В крайна сметка всички бяхме на борда почти навреме, но излетяхме с почти час закъснение. Не било заради атмосферните условия, а заради трафика. Не че имаше значение.
Този път не бях до прозореца и не можех да гледам навън. И да можех, щях да видя само облаци. Затова си четох книжка през целия път. Цитатът, приписван на Джон Ленън, прочетох там и ми хареса.
Когато кацнахме в София и Емо ни взе от летището, всичко изглеждаше, а и се чувствахме, ОК. Значи, ако вярваме на Джон Ленън, това е краят на нашето приключение.
🎶 ... the love you take is equal to the love you make.
Important update:
Нещо, което ми се струва важно да се спомене, включително в интерес на бъдещи пътешественици в Италия, е че в нито един момент не ни се наложи да използваме пари в брой. Дори едно евро не сме обменили. Вярно, от градския транспорт използвахме само метрото, не знам как се плаща в трамвая, но това ни беше напълно достатъчно за придвижване из града.
