Нарисувай ми овца. Усмихната :): 20 юни - до езерото Комо и обратно

Както стана дума, прогнозата за времето стана причина за смяна в плановете и пътуване до Комо с ден по-рано.

Както и предположих още при първото виждане на огромната сграда на централната жп гара, вътре има и метростанция. Така че придвижването до влака и настаняването ни в него беше бързо, лесно и навреме. Тръгването на самия влак обаче... Официално - с 15 минути закъснение, а де факто - с 18.

Интересното в този факт е причината за закъснението. Макар че никой не ни съобщи какво чакаме, то нямаше и нужда - всички видяхме. В единия край на влака стоеше (всъщност с доста спокоен вид) висока жена и подвикваше на група след група, всяка от по петнайсетина, търчащи ученици на видима възраст 12-13 години. И тъкмо си помислим, че добре, вече ги събраха, чуваме следващия тропот, смях и подвиквания. И така поне 15 минути. На италианците им се носи славата на мамини синчета и този епизод не я опровергава.

След около час път в доста препълнен, но иначе комфортен влак, в който никой не ни провери билетите, пристигнахме в градчето Варена на брега на езерото.

Докато Мими взима билети за корабчето, ние с Марта се оглеждаме наоколо и се вглеждаме с леко безпокойство в оловното езеро и натежалото небе.

Имахме късмет корабчето да е всъщност доста стабилен кораб, защото вълнението не беше съвсем нищожно. Усещането е общо взето като за развълнувано море. Понеже ми стана доста хладно на вятъра горе, аз слезнах да пия капучино и да гледам през панорамните прозорци.

Докато зяпам през прозореца, виждам малък самолет или хидроплан, който прелита ниско в далечината, близо до отсрещния бряг.

Спирката Bellagio е втора и също така предпоследна в едночасовото ни плаване, понеже сме решили да започнем от най-далечната дестинация и докато стане време за влака за Милано, да сме минали през всички набелязани места, завършвайки с Варена. Слизаме на спирка Вила Карлота.

Бяхме вече доста гладни, а и всеки момент щеше да завали, затова седнахме под навеса на едно ресторантче за по пица/равиоли/лазаня и с подкрепени сили продължихме към самата вила. Разгледахме и градините, и експозицията в къщата. Насладихме се на гледките към езерето и се утешавахме, че макар да не е супер, че вали, нямаше да ни е по-добре на горещ пек, нали. Беше все пак топло. И свежо.

След разходката из Вила Карлота хванахме корабчето - този път доста по-малко, по-шумно, по-люлеещо, но и по-бързо - до вече видяното на идване Bellagio.

Тук разходката беше в по-голям парк, по-близо до езерото, с къща, в която живеят хора и не е за посещение.

Небето се проясни, а светлината донесе и повече цветове.

После отново по водата - с още по-малко, по-бързо и по-нестабилно корабче се връщаме във Варена, за да посетим последната крайезерна вила с парк, преди да отпътуваме за Милано с влака в 19.35.

Имахме време и за аперол на чудесно място.

На доста места скалите ни напомняха за Врачанския балкан.

Тук Мими и колоните са с едно ниво над Марта, но се получи интересна зрителна измама.