/Памфлет/
Изгря слънчицето, започна да топи снега, запяха капчуците... Настана време – само за разходка. Но нали съвсем напряха изборите, та обликът на града ни взе и иначе да се преобразява. Тук-там срамежливо изникнаха масички, трибунки, импровизирани тенти, младежи с преливащи от рекламни материали куриерски торби, че даже и един напорист снимачен екип. И започнаха да подвикват, да пресрещат, да агитират и убеждават от всякакви знайни и незнайни партии, коалиции, обединения, движения и други образувания. Всеки със своето си образование, ама... нейсе.
Тръгваме от Суми към площада – няколко възрастни хора с едва прикривано неудобство разлепват плакати на специално определените за това пана. Правим обратен завой зад паметника на Ботев и тръгваме надолу – от паната вече ни гледат познати и непознати лица, греят познати и непознати абревиатури и лозунги. Почти всички – преобладаващо в синьо, ама всякакви оттенъци на синьото, и бяло. На няколко места централно се е наместила симпатична дама под номер 14 в квадратче с отметка. Няма абревиатура, няма партия, няма думите независим кандидат. Ти да видиш! Ами сега? Но пък цветовите решения някак си нашепват за идеи в синьо.
И както така си тропосваме тегелите нагоре-надолу из Пробива под ярките слънчеви лъчи, очите ни мечтателно фиксират последния етаж на една от най-красивите стари сгради в центъра. Няма как да помня какво е била преди, но от 90-те насам е позната като седесето (макар и тази призрачна формация отдавна да не се помещава там). Ах, какъв красив балкон имала тя на последния си етаж, току под един от онези ламаринени покриви виенски стил, каквито всеки по-личен град си пази и до днес! Поогледахме вратите, прозорците, стените – не се забелязват никакви партийни инсигнии. Такава прелест, а оставена да иде зян! Ама как може, уважаеми кандидати за народната любов!? И няма кой едно кафе да излезе да изпие на живописния балкон, или един тютюн...
И решихме ние, че тази разхитителна несправедливост трябва непременно да бъде поправена. Още днес ще основем Български алианс за либерално-консервативно обединение на нацията. С богата и подробна програма и за либералите, и за консерваторите, и за националистите – за всекиго по много. С искреното намерение да привлечем гласове от целия политически спектър от безкрайно лявото, през всички възможни център-нещо-си, та чак до най-тъмното на синьото. Тъмно, колкото е нужно, ако трябва – даже като НОЩ. И с единственото тайно намерение за успех – да си спечелим правото поне един мандат да помещаваме щаба на БАЛКОН ей тук, на най-живописното ъгълче на любимия ни град.
Подкрепете ни с приятелство и кой знае – може да ви черпим по кафе. Или тютюн...
П.П. Ако не стане от първия път, няма да се предаваме. Може и да не сме милениъли, но безпочвеният оптимизъм не ни е съвсем чужд. По следващите избори ще искаме мястото, откъдето на зарята за втори юни грее огънче, на оня характерен ръб на Балкана над града. И ако обединяването на нацията не се окаже печеливша концепция, още на 5 април започваме да пишем програмата на Българската асоциация за либерална и консервативна алиенация на населението (БАЛКАН).
