Средата на лятото.

Летен кръговрат

Само лъч от надежда
в окото на тъжен приятел;
само дъх тишина
в прохладния мрак на нощта;
точно шепа
от детския смях на младежа,
с който трудният път
отлетява почти на шега.
Още миг
да послушам зова на покоя;
още стъпка -
да стигна ръба на света;
точно глътка възторг
утолява копнежа.

И на делника в зноя
се връщам.
Но с нова мечта.