НЕВЕДНЪЖ съм казвала, че сигурно в предишния си живот съм била пчела. Особено като дойде пролет, като нацъфти всичко наоколо... като ми замирише на липа!!! Ако някога в предишен живот съм била пчела, само липов мед съм събирала. 

ПОМНЯ едно лято, още бях ученичка в гимназията, пролетта закъсня и липите цъфнаха чак в средата на юни. Тогава тайно се кълнях, че ще обичам вечно онзи, който за рождения ми ден ми подари няколко стръкчета дъх от липи. И до днес не подминавам цъфнало дърво без да забия нос и да вдишвам бавно и дълго и с наслада.

ЕТО тази пролет обаче си мисля, че сигурно в предишния си живот съм била мечка. Или някое друго хиберниращо млекопитаещо. Защото с всяка следваща зима все по-дълбоко ме затрупва летаргия и все по-далечно и невъзможно ми се струва събуждането. Но точно в тези последни дни, откакто денят надделя на нощта, в мен напират събудени сили и имам чувството, че всичко е възможно и близко и постижимо. Ако само поискам.