Тази вечер, в рамките на поредната предизборна кампания на ГЕРБ, Бойко Борисов посещава Враца. Враца много, много години беше цитадела на БСП, червена крепост, както често се казваше, докато накрая БСП отстъпи на другата комунистическа издънка и се зае с вътрешните си противоречия. А другата комунистическа издънка, сиреч ГЕРБ, се зае да ни обяснява как ни пазела от комунистите и затова трябвало да гласуваме за нея. А от мафиотите, сиреч ГЕРБ, кой ще ни пази, не се споменаваше.
Та, тази вечер, в най-голямата театрална зала на града - а, казват, и на който и да е областен град - ГЕРБ събира редиците за поредното ритуално преклонение пред Вожда си. Случайно видях съобщението и а-ха да отида с надеждата да се докопам до микрофон и да успея да задам въпрос. Обаче се разколебах по две причини.
Първо, изобщо не вярвам, че банкянският тулуп ще допусне да му се задават въпроси от публиката, дори и да вярва, че в залата няма случайно проникнали враждебно настроени елементи.
Второ, изобщо не вярвам, че гражданските ми права, като свободата на словото, на съвестта, на убежденията, са надеждно защитени от действащите в момента т.нар. правоохранителни органи. Не, отдавна няма кой да охранява правото, има само злоупотребяващи го. И затова да отида на среща с Б.Б., на която има и минимална вероятност да успея да се изкажа, просто ме е страх.
Обаче цял ден си фантазирам какво бих попитала и какво бих казала, ако все пак бих отишла на тая вечеринка и ако все пак бих имала шанса да се докопам до микрофон. Ето:
"Имам два въпроса към г-на лидер на тук представената така наречена партия ГЕРБ.
Първо: г-не, в годините на разбойническото ви управление израсна поколение българи, които уверено твърдят - със сигурност най-вече благодарение на маниера ви на управление - че има такова нещо като съвсем допустима и дори "полезна", "малка" корупция; за които благосклонността на кмета, министъра, областния управител, депутата или друг овластен представител на Партията е много по-важна от честността, почтеността, безкористната работа в интерес на обществото. Не ви ли е срам, че бяхте най-безочливият рушител на парламентаризма (кой друг премиер си е позволявал същото отношение към парламента, председателя му и народните представители!?), а продължавате да искате гласа ми, за да ме представлявате?
Второ: аз се чувствам отговорна, виновна и засрамена заради факта, че с парите от моите данъци, макар и без да ми искате мнението, г-не, съдействахте да се построи за рекордно кратко време путинската газова тръба, която позволи на сатрапа безболезнено и без ососбени загуби да нападне независима съседна държава и вече почти три години да избива народите на Украйна и Русия. Не знам дали изобщо си струва да питам защо с такава скорост за всичките гербави години във властта не можа да бъде построен пътят от Ботевград до Мездра и още няма нормален път до Видин, който да осмисли съществуването на Дунав мост 2. Май не си струва. Но аз се чувствам ужасно заради тръбата на Путин през родината ми, а вие как се чувствате, г-не? Иска ми се да попитам и как изобщо спите, но няма смисъл, това всички го видяхме на онези снимки. Лошото е само, че не всички помним. А някои умишлено забравят.
Да, такива работи си мисля, откакто видях, че предстои Б.Б. да ни удостоява пак с присъствието си...
Както е казал поетът:
„Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може…“
Еххх, а може ли?
