Всичко в летенето ми харесва и ме въодушевява. Поне досегашният ми опит е такъв. Вярно, не съм попадала на трансконтинентални полети, а само до европейски страни, та не мога да съм сигурна дали ще е все така, ако трябва да седя 7 - 8 часа например...
Нашият полет до Милано (Бергамо) закъсня с 15 минути. То и ние май не бяхме се разбързали да сме твърде навреме, но пак не ни беше спестено досадното и необяснимо чакане пред изход В-1 на Т2. Чакането понякога изглежда така:
И най-сетне се възкачихме 😇
Какво точно ми харесва в летенето?
Обичам момента, в който самолетът за миг утихва, преди да зареват моторите и тягата да ме залепи за седалката. И сякаш моторите са вътре в мен и бучат и се движат от собствената ми запалена кръв. И после - първи такт: так - и сме във въздуха. The aircraft is airborne. I so enjoy this word.
Бързо набиране на височина, завой наляво и още повече се смалява всичко под нас. Първо преставам да виждам колите и пътищата заприличват на тънки голи вейки. После отделните къщи и квартали се сливат в керемидени петна с разперени като на зелена еуглена пипала. И планините стават само тъмни купчини, струпани в далечината, а аз се взирам - дали няма да разпозная поне някой рид, река, ждрело, езеро или планински връх. Неведнъж съм гледала сребърните панделки на големите европейски реки да се гънат в далекото долу. Но този път имах още по-голям късмет и разпознах не кое да е планинско очертание, а Врачанския балкан. Ето я Вратцата, а там, отвъд противостоящите скали, е скритият в подножието им град. А ето го отляво оня ръб, с който планината сякаш внезапно свършва и който пътят за Вършец заобикаля съвсем отблизо.
Докато още се вълнувам от своята невероятна находка, так - втори такт: може да разкопчаете коланите. Това е второто любимо нещо в летенето. Вече сме горе, стабилизирани, летим на постоянна височина и с постоянна скорост. Екипажът ни приканва да се отпуснем и да се насладим на пътуването, а аз си представям, че капитанът включва автопилота и става да се поразтъпче и да поразкърши схванатите си рамене. Питам се дали това е моментът, в който вероятно може да си позволи шега или личен въпрос към втория пилот? Дали шегата също бива записана в аудиофайла в черната кутия? Сигурно.Следва още едно издигане, стабилизиране и откопчаване на коланите. Вече наистина нищо не се вижда долу, а призивите на екипажа да се отпуснем и насладим са придружени от цени в евро и призиви да си купим храна, напитки, парфюми и - ей тук наистина ме изненадаха - лотарийни скречкарти. Само днес с промоция: 5 карти за 5 евро, но ако вземете 7 карти за 10 евро, ние ще ви подарим още 7. И не забравяйте, че част от постъпленията даряваме на множество европейски благотворителни инициативи. Веднага ми се прииска да чуя отговор на въпроса А каква точно част?
Не ми остана друго, освен да се отпусна и да се насладя. Мисля си, че така изглежда или се усеща религиозното общение. Или поне успешната медитация. Това е моят трети такт - оставям се в ръцете Ти.
Так-так-так... (валсово).Не бих казала, че слизането или кацането са ми любими моменти, но определено са задължителни. Значи са любими не процесуално, но резултативно, така да се каже. 😉
И само още една впечатлила ме гледка - странни острови в Адриатическо море, напомнящи на остронос човек с отвята от вятъра барета. Не мога да спра да си мисля, че човекът е художник...
...или е нарисуван от него.