Бърз колоездачен набег у съседите

Дългоочакваните две седмици на границата между юли и август най-сетне са факт. Аз съм в отпуск и бързам да се отдалеча от работното си място, т.е. от дома, с бясната скорост от около 20 км/ч. Колкото е обикновено средната ни скорост, когато велоприключенстваме.

И така, отново двуколесно по пътищата на родината (усещате ли бликащия ентусиазъм)! Тази година обаче родината ни се оказа тясна, та започнахме с прибежки на северозапад - на гости у братята сърби.

Тази сутрин станах рано, след кратък неспокоен сън. (Ще звънне ли алармата на новия ми телефон? Ще стигнем ли навреме за странния влак, тръгващ от Мездра? Приготвих ли всичко в багажа?) Влакът Мездра - Видин беше още по-невероятен от очакваното, защото имаше само един, шарен, вагон.

Но пък нямаше никакви затруднения с помещаването не само на нашите колелета, но и на едно допотопно балканче, което се появи няколко спирки преди Видин и се намести с енергичната помощ на доста отзивчивия кондуктор.

Свидетелство за това съжителство имаме благодарение на Емо.

Във Видин нямаше кой знае какво да правим, освен да се поразсъним, да пием кафе, да хапнем и да се освежим. И да поемем по живописния път за Брегово, който минава през Ново село и на няколко пъти почти цопва в Дунава, но не съвсем. 

Все пак не мога да не отбележа, че във Видин попаднахме на чудесно малко кафене, est. 2023, в което пихме любимата ми виенска марка кафе и закусихме с изключително вкусни сандвичи. За съжаление не запомних името му - над входа май пишеше Градинска...

По пътя към Ново село пейзажът не беше неочакван или много различен от останалата част на Северозапада, поне що се отнася до природните дадености. Струва си да се отбележат обаче някои особености ръкотворни. На първо място - църквите. Общо взето като тези, които виждах и заснемах от другата страна на Дунава по времето на румънските ни велоприключения преди години - сиви тенекиени покриви и тук-там дори странни островърхи кули.
На второ място - интересен стил в конструкцията и силуета на старите къщи, особено строените към 1925 - 1935 год. Да, повечето си имат надпис кога са построени и чии са.

И на трето място - изборът на флора, която да краси дворовете и улиците. Твърде много банани в дворовете и ето тези огромни цветове пред тях.

Ново село е забележително и заслужава повече внимание, както и границата и пътят от Брегово до Неготин. А аз, струва ми се, заслужавам възстановителен сън, защото утре ни чакат още повече километри, много повече баири, сахарски пек и може би, just maybe, разкриването на една загадка. Но само след като пристигнем и се настаним в Зайчар. Часът е 22:05, но не и тук, а ние малко късно осъзнахме този факт. Лека нощ! 

...и почти цопва в Дунава...