Понякога искам да забелязваш танца на пеперудите -
когато небето е като открито огнище над улицата.
И ми се иска да се усмихнеш на лудите,
които танцуват без музика,
вместо да настояваш да слушам
как е страшен светът,
как някъде стават убийства.
А най-много искам да ми повярваш,
когато ти казвам,
че вече не чувам гласа си
и се задъхвам
на себе си даже като говоря.
И че най-много съм те обичала
пред залеза когато мълчахме -
седяхме край пътя и гледахме, заедно,
в безкрайното око на простора.
