Еньовден
На сенките в
стаената тъга,
на бързата вода в
копнежа,
в пътеката през
тихата гора
като през летен сън
се вглеждам.
Отвежда ме сънят
сред мъх –
на детството ми в
люлката зелена,
където чака да я
стопля с дъх
мечтата ми, от времето пленена.
- - -
Едва докоснат с дъх
е моят свят –
недороден се скита
сред безкрая.
В съня – лютичета:
цъфтят,
сънуват мен
и си мечтаем.
 |
| ЛЮТИЧЕТА: ЦЪФТЯТ... |
