2019 януари - юни

Новата 2019 година посрещнахме в село Гела. В любимите ми Родопи, сред любими хора. Беше снежно, красиво, приказно. Видяхме затрупани под снега незабравими места от не едно лятно приключение. Разходихме се на-метър-над-земята там, където неведнъж сме влачили уморени нозе в летния зной.

Точно в полунощ Райко ни изненада, като извади гайда и засвири. А ние заиграхме навън в снега :)

Разбира се, това зимно пътешествие стана възможно за нас само защото на 5 декември 2018 се сдобихме с кола - отново, след близо 14-годишна пауза.

През 2019 последваха още рекордно много пътешествия, именно блгодарение на Джаза ;)

2019 беше година на нови преживявания: карах зимни кънки и ми хареса; държах немска овчарка съвсем сама; започнах да се уча да карам кола - все дейности, за които не съм и предполагала, че ще пробвам, а какво остава да харесам. Е, с кучетата нямаме голям напредък, зимните кънки през тази зима бяха по-рядко практикувани, но се надявам поне шофирането да докарам до победен край, макар че още се борим :) 

3 март в с. Орешак, Троянско - следващо пътешествие с група "Планинари" (Божката за първи път е с нас, всички гледаме за първата реакция на Джо :)

Вече не помня три- или четиридневно беше това приключение, но беше на много хубаво място, в едно кварталче гоооре, горе над селото. Това ни позволи да си направим хубава разходка до Троянския манастир. Оставихме си мартеничките на цъфнал дрян, видяхме щъркели. Направих за групата мекички, които всички много харесаха.

Април: Смочево и Благоевград

За разнообразие минахме през Петрохан. На мен май ми беше за пръв път, поне откакто се помня.

Духаше силен вятър, който явно ми поразмъти мозъка, та реших да хвана кучето сама :) 

На връщане се отбихме в София за рожден ден в парка:

По Великден посетих за първи път Свищов (надявам се, че не е за последен). Макар че не е в планината, а на Дунава, усещането ми от първата среща с него много ми напомни на първата среща с Етрополе. Освен всичко друго, бяхме в чудесна компания. 

А после - Враца и някакъв рекорден козунак ;) 

За 24 май - Велико Търново и околностите, с Групата. 

През тази, 2019, година в планинарската група действахме много стегнато и организирано. Още на 3 март взехме решение къде ще ходим покрай 24 май, къде за 22 септември и кога да е родопското екскурзионно. Някак си се оказа, че аз ще съм организатор за Търново. През отчайващо далечната 2002 година водих моите тогавашни шестокласници на екскурзия, която включваше нощувка край Велико Търново, в местността Ксилифор. Реших да заведа групата там. В единия ден направихме голяма обиколка из околните манастири, имахме и приключение със сърдити монахини, които ни обвиниха, че ще им съборим манастирските стени.

 1.  На самия празник посетихме ??? водопади. Това не е технически бъг, а лоша памет :( Да пукна, ако помня кои бяха тези водопади и кои - следващите, на 26 май! Имаше нещо с Х..., има ги в разни туристически пътеводители... Май едното беше най-старата официално изградена екопътека...Здраве да е! Важното е, че беше живописно и приятно.

 След като пихме от извора на знанието, се отправихме към старопрестолния град да почетем празника:

Който - както...

Явор скри шапката на всички екскурзоводи ;)

2. Следващият 25 май беше изцяло ден за туризъм. Направихме около 25-километрова обиколка из околните хълмове и обиколихме много манастири. Предвиденият ни водач ни изостави доста скоро след тръгването, като се оправда, че брал череши и паднал от дърво. Не беше трудно и (почти) не се губихме. Докато не стигнахме еееей там:

И странно, как така чужденците не обърквали пътя, видиш ли, а все българите го объркват! И вървят покрай стените, дето с толкова много боклук са подкрепяни!! Пфу!!! (Ама хайде да не богохулстваме...)

Повъртяхме се, повъртяхме покрай колелото на живота, пък си хванахме пътечката за по-натам...

3. На тръгване, 26 май, се отбихме на другите водопади, чието име не помня, а после и в музея на открито Никополис ад Иструм - изненадващо добре запазен и изложен римски град. Беше доста трудно да стигнем до него, беше и доста горещо, но в крайна сметка си струваше.

А накрая всичко приключи в станалия известен с незначителните си изборни резултати град Полски Тръмбеш (да ме прощава неговото коренно население)

През юни чакахме датата 29, за да отидем в Габрово на сватбата на Малина и Благовест. Беше различно, неочаквано и приятно преживяване. 

А, да, на 23 юни престанах да ям захар и изобщо сериозно си промених хранителния режим. This time, it's for good.