It's that time of the year again!
Нее, не подскачам от радост и не чувам празничен звън на камбанки. Ако има период от годината, в който времето (time) да ми действа най-потискащо, това е по Коледа. Изобщо не усещам how time goes by покрай рождените си дни, даже се научих съвсем да го игнорирам тогава, в началото на лятото. Обаче сега, in the depths of winter, подмолното му съглашателство с времето (weather) прави тежестта на всяка отлитаща година да ми се струва все по-непоносима! И, уви, колкото и да си повтарям, че time is an illusion, всяка клетка (поне всеки неврон) на все по-измореното ми тяло ми говори друго.
А ситуацията се влошава още повече от нуждата (не непременно външна) да демонстрирам интерес, желание, вълнение, необходимост, отговорност to bear the burdens of existence. Ех, ще трябва дълбоко да въздъхна и да се примиря с равносметката: yet another wasted year.
Все пак,
Let there be love and peace!
And hope for a better future.
