Ах, още съм във Виена!

Виена, III част (последна)
16, 17 юни

Замалко трябва да се върна на въпроса за градския транспорт. За валидирането на превозните документи. Това ми се струва важно, защото разсъжденията над едно билетче и неговата дата ми дадоха отговор на отдавна стоящия въпрос защо никога не можех да разбера срока на годност на немските и австрийските продукти.

Ясно се вижда часът - 07.45. Обаче ми трябваше сериозно умствено усилие, за да схвана как точно 24 F може да означава датата - 15 юни. Накрая го проумях: петъкът на 24-тата седмица от годината! Проверих на 17-ти, когато си купихме еднократен билет, предварително валидиран, и теорията ми се потвърди.

Чудя се само дали немците и австрийците винаги знаят в коя поред седмица се намират, или просто на никой не му пука какво му пише на билета или, в случая със срока на годност, на продукта... Хъм!?

След като се върнахме от Шонбрун, имахме още много енергия, която употребихме за разходка край (и над) Голямата река и из Пратера. Не, не се качихме на голямото обзорно колело и не, не изпробвахме никоя от атракциите в увеселителния парк. В случай, че някой се интересува, де.

Пред флаговете на Дунавските страни

На 16 юни, събота, се разходихме пешеходно. Кметството (заградено от дъгите на прайда, почти недостъпно - не можахме да разгледаме скулптурите в парка пред сградата :( ), театъра, парламента (в ремонт), градския парк... Скулптурите на Моцарт, Сиси, Франц-Йосиф I... Двореца Хофбург... Паметника на Мария-Терезия (напомня ми на Виктория пред Бъкингамския дворец) с двата почти симетрични музея, които се гледат от двата срещуположни края на площада - Природонаучния музей и Музея на изкуствата. Оставих на мама да реши кой от двата музея да разгледаме първо (а следователно по-спокойно, без да бързаме). Нейният избор беше в полза на минералите - прекара близо час и половина само в залите с камъни! Добре, че все пак стигнахме и до зараждането на живота :) Че даже и до динозаврите.

После имахме време да се разходим до катедралата Св. Стефан, но по пътя с интерес наблюдавахме два противоположни протеста, разделени от полиция - едните изглежда протестираха срещу наличието на полови различия сред човеците, а другите - срещу всички отклонения от модела на семейство "мама, татко и аз".

Последния ден все пак разгледахме и двореца, посветен на изкуствата. Не знам какво правеха там египетските мумии, но мама им отдели странно много време и внимание.

Направи ми впечатление колко много изящни часовници, фини механични инструменти и измервателни прибори, изумителни механични играчки за забавление на гостите на величествата и височествата са изработени за двора и съхранени в този музей.

Самата сграда, в която се помещава музеят, също е произведение на изкуството.


После още малко разходка и понеже беше 17 юни, моят рожден ден, се почерпихме с кафе и торта (почти) на главната улица ;)





После рутинно придвижване до летището, изнервящо дълга опашка, обичайните формалности и - нощен полет обратно до София.

За да установя, че пътешествието може и да е свършило, 

но рожденият ми ден - не.

:)