Представена публикация

Странички от дневник

08 март 2018

Пролет

Не, тя не идва внезапно и окончателно. Тя се промъква капка по капка - дъжд, топящ се сняг, сълза, която изненадващо силното слънце изтръгва от очите почти болезнено. Тя тръгва незнайно отде и напредва на север с около 3 километра в час. Дотогава, докато не остане ни зрънце съмнение в нейната сила и власт. Докато всички въздъхнем дълбоко и смирено признаем: тя отново е тук. 
Чакам пчелите - и аз отново с тях да зажужа...

А иначе, накратко:


КОЛЕДА
или 
Единствена ярка диря в дългите студени нощи, дни, седмици, месеци... Преизподнята!


Безкраен ЯНУАРИ
или
Сиво,с все по-малко радости 

Февруари
или
Има защо да е кратък

МАРТ
е 
вече друго

Благодарна съм за всеки слънчев лъч.
И чакам... :)