Правя си списък със
задачи за деня, за седмицата, за уикенда, за месеца, за следващата пролет (ако има
пролет), с покупки – когато ще ходя на пазар, с дрехи и вещи – когато си стягам
багажа занякъде. Правя си списък не защото знам какво искам, а защото не знам. И представа си нямам. И
това е единственият начин да се накарам да свърша нещо. Дава ми илюзия за цел. Дава
ми усещане за смисъл. Дава ми причина да продължавам.
Сигурно е кризата
на средната възраст или лудостта на третата възраст, или просто никога не съм
напуснала наистина онази възраст, в която всичко предстои и в която вярваме, че
светът е голям и някъде има скрит смисъл. Сигурно пропуснах точния момент да
порасна. Понякога сама си казвам „Хайде порасни, по дяволите!“ но няма полза –
все така продължавам да се лъжа в хората, все така си мисля, че между събития,
думи и помисли трябва непременно да има някаква връзка, все така се сблъсквам с
разочарования и излъгани очаквания. И все така не зная какво да правя с битието
си. Този свят няма нужда от мен. За този свят аз
съм извор на поквара. Дръжте далече децата си – аз съм опасна за тях. Аз им
представям света, какъвто си мисля, че съществува. Всявам заблуди, които
приспиват съпротивителните сили на невръстните умове. Колко хубаво, че моите собствени
деца не се вслушват в думите ми и не поемат отровата, която им пробутвам като
опит! Всъщност нямам никакъв опит – нито ден – в света, какъвто той наистина е.
Преди време
споделих идеята си да направя онлайн магазин, в който да продавам изработени от
мен предмети с благотворителна цел – всички постъпления да дарявам за различни
благородни каузи. И по-точно исках съвет как да направя възможно клиентът сам
да избира на кого и за какво да бъдат дарени парите му.
На въпроса защо не си регистрирам своя неправителствена организация и да ги
разпределям сама, отговорих (най-чистосърдечно), че и без това има
предостатъчно НПО-та и не виждам смисъл да прибавям още едно. Събеседникът ми,
който се оказа счетоводител, възрази: „Ами това е все едно да кажеш защо да си
правя фирма, като има вече толкова много фирми, или защо да живея, като има
вече толкова много хора.“ Да, точно, същото е! Още една фирма няма да направи
икономиката по-ефективна, нито ще повиши чувствително БВП. Точно както – независимо
дали с мен или без мен, този свят няма да съществува по-различно. Законите на
природата все така ще са повсеместно валидни и ентропията все така ще расте.
Неумолимо.
Единствен изход
за себе си виждам в това да се старая да държа двата свята на безопасно
разстояние един от друг. Да, дръжте децата си надалече, но и вие не ме въвличайте в
разговорите си. Не нахълтвайте в света ми непоканени, защото не искам да знам
какво сте си купили, какво сте сготвили на снахата, как сте сложили зелето, кой
ви се е развикал в службата, болни ли са ви внуците, накъде ще пътувате, дали съществувате...
1. Заключвай
вратата.
2. Не отваряй на
непознати.
3. ...
Just Leave Me Alone
:)
