1. Грешно си идентифицираме проблемите, които искаме да решим.
Децата и младежите не се подчиняват на авторитети (учители, директори, родители), не спазват правилата и не си изпълняват задълженията (да са навреме в час, да внимават и участват в урока, прилежна работа), не се държат подобаващо помежду си (проявяват грубост, обиди, служат си с форми на насилие).
Основният ни проблем не е просто да бъдат възпитавани децата, а в какво ги възпитаваме (в момента – да живеят в хаос и анархия, в закона на джунглата). Граждани или поданици?
2. Ще заменим една репресивна среда (училището) с друга (църквата, религиозната догма)?
- Това как решава проблемите?
- това как го смиряваме с Ботев например („Моята молитва“)?
- граждани или поданици възпитават организираните религии?
3. В момента обществото ни е „безпътно“ и това се пресъздава и в масовото училище, щем-не-щем. Трябва да направим общо усилие, ако искаме да създадем поколения, които да не живеят като нас – в лъжа, компромис, сгрешени ценности. За целта, нека си отговорим: какво липсваше на нашето поколение и на това на родителите ни (родени в зората на социализма)? Църквата, вярата, убеждението, че светът е движен от един по-висш, недостъпен ни ред? Не, липсваше ни свобода! И още ни липсва, защото още не сме я припознали като ценност. Не свободата, разбирана като липса на правила и ограничения, а свободата на гражданина, който влага усилия и създава условия за разгръщане на човешкия потенциал, защитавайки неотменните права на всеки член на обществото, защото така е най-добре за всички, а не защото някой бог или тиран така е повелил. Ако искаме по-добро общество от по-щастливи, смислени, реализирани хора, в училище трябва да възпитаваме в свобода и отговорност, в зачитане на правото и достойнството на всеки. Може ли това да се постигне с религиозно обучение? Едва ли.
4. Каква е ролята и какъв е примерът на православната ни църква?
- грижата за бедните и изпадналите – един отец Иван, на който всячески се пречеше.
- трупане на имане, което се управлява непрозрачно и извън общите правила – не внасят данъци.
- поведението на висшите църковни чиновници – ролекси, майбаси, мутренски манастири.
- привилигировано положение, потискащо правата на по-малките – отказът да се регистрира старостилната православна църква
- проповядва разделение дори сред християните (смята кощунствена идеята за обединение на християнските конфесии, дори отказват съвместно служение с папата)
- защитава най-мракобесния режим в Европа и неговата безчовечна агресия в Украйна.
5. Трябва да се стремим да превърнем училището в умален модел на обществото, което искаме да имаме. Нужно ни е управлението на системата да се оглави от смели, отговорни и свободни хора. Делегираните бюджети бяха добра стъпка, но никой не посмя да направи следващата – самоуправление на училищните общности. Особено на ниво организация, но също и на ниво учебни програми. Технологичният напредък от последните десетилетия позволява да създадем условия за максимално развитие на всеки, а обучението „по калъп“, еднакво за всички, е ретроградно. Причината да не можем да се отървем от него е единствено желанието на чиновниците, които управляват системата на образованието, по-лесно да упражняват контрол.
6. А добродетелите?
Разговорът за ценности и добродетели има своето място в учебните програми по всички учебни предмети, а в часовете по литература има водещо място. Направихме ли всичко нужно, за да подпомогнем този разговор там, където му е мястото, преди да го оставяме в ръцете на дядо поп?
Учителите и учениците се нуждаят от свобода, не от молитви.
